ЛЕГЕНДА ЗА МАЛЬОВИЦА
Езични и сурови времена били,
зловещи, приказно-вълшебни,
пълзящи призраци с изгарящи очи,
отвсякъде коварно дебнат.
Тъма поваля зрелите лъчи
и с мълнии ги изгаря,
помежду облаците зли
злокобно слънцето затваря.
Зловеща светлина във мрака,
небесни пламъци избухват в смях,
прекършена поляга красотата,
погубена от титаничен грях.
Превърнал всичко в жива жар,
пожарът неохотно се отдръпнал,
оставяйки пред земния олтар
димяща плът и космоса изтръпнал.
След като огънят прекъснал
живота дивен и първичен,
той като феникса възкръснал,
по-жизнен и по-динамичен.
А дивата природа звучно
сърцето земно обладала с целувка,
родила връх в полето тучно
и име дала му като милувка.
Играчка от шишарки турила над него,
красиви птици пуснала в простора,
живот му дала с въздишка нежна
и го орисала да радва всички хора.
Огнени искрици слънцето изпраща,
паяжинки златни, бисерни тъче,
а запленената земя ги хваща
и в тях люлее малкото момче.
Мальовица наричал се юнака,
обичал разкази за чудеса,
чул за България от свойта майка
и пожелал да види Рила планина.
Покрила го с гори обилно,
с реки прекрасни го повила,
земята завъртяла силно
и тръгнал той да търси Рила .........
Борис Борисов - Самокова